Логично е да не трябва — машината се нарича "съдомиялна", не "доизмивалня". Но твърдите остатъци от храна блокират спрейовете и филтъра.

Резултат: цикълът свършва, а половината чинии излизат с лепкави петна.

"Колкото влезе — толкова икономия на цикли." Обаче натъпканата машина не мие — разклаща съдовете в леко мръсна вода.

Спрейовете не достигат до центъра. Препаратът не се разпределя. Същото количество ток и вода, но половината съдове не са измити.

Софийската вода е мека. Пловдивската — средна. Варненската — твърда. Препаратите са формулирани за конкретна твърдост.

Ако ползваш "универсален" за твърда вода в мека — остатъци в съдовете. И обратното.

Долният ред е най-близо до нагревателя. Пластмасата там се деформира и невидимо изпуска микропластмаси и омекотители.

Тия микропластмаси попадат обратно на съдовете в същия цикъл.

Високата температура + силикатите в повечето препарати = матиране на стъклото за цял живот. След 100 цикъла чашите губят блясъка си.

Това НЕ е износване от ползване — това е химическа ерозия.

Филтърът трупа микро-остатъци от храна. След 3-4 седмици започва да разгражда бактерии.

Резултат: "свежият" мирис изчезва, съдовете излизат с неприятна миризма, ефективността пада с 30%.

Малка грешка, но с 2 последствия. Първо: острието се тъпи от контакт с пластмасата. За половин година — нож за хляб.

Второ: опасно е при разтоварване. Случва се случайно срязване всеки втори месец в средното българско семейство.

"Гланцът е маркетингов трик." Не, не е. Без гланц водата се задържа на съдовете и изсъхва с петна — особено при чаши и сребърни прибори.

Физика, не препарат. Гланцът намалява повърхностното напрежение → водата се стича, не остава.

70°C цикъл ти коства 60% повече ток от 50°C цикъл. За средно семейство — 180 лв/година на сметка за ток.

Само силно мазни/засъхнали съдове изискват 70°C. Ежедневните — не.

Съдомиялната ползва същото количество вода и ток независимо от пълнотата. 5 чинии или 50 — същите 1.2 кВч.

Полупразен цикъл = 2-3× по-скъпо на чиния. За година = 80-120 лв напразно.